Как Пекин може да ви спести време, стрес и пари.

Как Пекин може да ви спести време, стрес и пари.

Blog Article

Софийска област Запад. Енциклопедичен пътеводител на свещените места Димитър Тонин

Старият Белчо замаха опашка и тръгна спокойно. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо — прави усилие и върви успоредно с него.

- Малко съм шокиран, колиш бройлери, караш каруца, мъкнеш тежки бидони и изобщо много груба и неприятна работа !

Ти тръгни когато можеш и по-кротко насам, остави малко сили на коня, да погалопираш тук пред мен, искам да те гледам.

Боне захвърли уплашено копралята, изпрегна бързо Белчо и застана смутен пред Сивушка.

Библиоман Книги По заглавие По дата на добавяне По категория Рафтове Търсене

И отпусна пак болно главата си на ровката земя и задиша по-тежко.

Боне хвърли черджето, изправи се отчаян над нея, прекръсти се и заплака.

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

— Вещица! — въздъхна пак Лазо. — Ей, Благолаж, приел бих такава смърт, казвам ти, приел бих.

Там тя, може би, ще намери… ех, знае се кого! Той много я задяваше на хорото. Той е луда глава и умее… Па и Пенка… жена — мож ли да ѝ вярваш!

Тук разбираме, че човек в своето себелюбие лесно се самозабравя, става неразумен и не вижда истината пред себе си.

Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. ??????? Над широкото поле трепери адска марана.

Лисицата започва да ѝ прави комплименти, враната отваря човка, уж да запее, камъкът пада и удря лисицата по главата.